Клиника „Малинов“, 2010 г.
На дивана сядат съпрузи, зад тях глухарчето ги прегръща с листо, а между тях излиза пъпка на неразцъфнал цвят.
От мястото на дивана има положение, когато образът на две парашутчета се припокрива от бялата стена и колоната пред нея.
Проект за фестивала „Водна кула“, Лозенец 2009
В небето, поглед към градината,
в сърцето ми – любов към теб...
А днес ще си замине зимата,
нали, кокичета навън берем!
Земя, затоплена от мойта смърт,
от мойто тяло, мушнато във нея.
Затоплена от слънцето земя и рохка пръст,
и кълновете на невена.
Преплели пръсти стари коренища,
опъват жили, мачкат мъртвите листа.
И пият жадно самодиви уродливи
и от кръвта ми, и от гнилите ми телеса.
Е нищо, тази пролет няма да ни е последна.
Очите ми ще цъфнат, ръцете ми ще листят,
а в костите ми ще поникнат дървеса...
И само Пролетта ще се усмихва
на мойта смърт и вечна САМОТА.
Тънко нарязани,
фино завързани
са моите чувства.
Весело сплетени,
тихо прошепнати –
смях и надежда.
Все се надявам,
двамата в щастие
си пожелавам.
Мина ми мъката,
боря се, искам те
и се надявам...
