Проект за фестивала „Водна кула“, Лозенец 2009
В небето, поглед към градината,
в сърцето ми – любов към теб...
А днес ще си замине зимата,
нали, кокичета навън берем!
Земя, затоплена от мойта смърт,
от мойто тяло, мушнато във нея.
Затоплена от слънцето земя и рохка пръст,
и кълновете на невена.
Преплели пръсти стари коренища,
опъват жили, мачкат мъртвите листа.
И пият жадно самодиви уродливи
и от кръвта ми, и от гнилите ми телеса.
Е нищо, тази пролет няма да ни е последна.
Очите ми ще цъфнат, ръцете ми ще листят,
а в костите ми ще поникнат дървеса...
И само Пролетта ще се усмихва
на мойта смърт и вечна САМОТА.
Тънко нарязани,
фино завързани
са моите чувства.
Весело сплетени,
тихо прошепнати –
смях и надежда.
Все се надявам,
двамата в щастие
си пожелавам.
Мина ми мъката,
боря се, искам те
и се надявам...
Тази котка е рисувана през 2005 г. по оригинална рисунка с химикал на 5-годишния Александър. Творбата участва в благотворителната томбола "Топло", провела се на 1 ноември в "Ателие Пластелин".
Участието в томболата включваше и 40 броя ръчно рисувани картички.
На 21 юни 2008 „АтелиеПластелин“ откри изложбата „ТУЧНИ“.
В нея участва екип от приятели „пластелинки“ в различни цветове, обединени от идеята за споделено творчество: Ева Балникова, Ива Гълъбова и Николина Богданова/ Omra.
Диптих: Първата картина се казва "real view" – този поглед е възможен за всеки. Втората се казва "camera view" – тя може да се види само през обектив. Образът там е нереален, защото се изопачава от техниката: хоризонтът се изкривява, улавяме само част от мига на едно движение. От тук произтича и сюрреализмът в съдържанието на картината.
Техника: масло върху платно | Размери: 46/52 см.
