Omra

ПРОЛЕТНО

В небето, поглед към градината
в сърцето ми- любов към теб...
А днес ще си замине зимата,
нали, кокичета навън берем!


МИСЛИ ЗА СМЪРТТА

Земя затоплена от мойта смърт,
от мойто тяло, мушнато във нея
Затоплена от слънцето земя и рохка пръст
и кълновете на невена

Преплели пръсти стари коренища,
опъват жили, мачкат мъртвите листа
И пият жадно самодиви уродливи
и от кръвта ми, и от гнилите ми телеса

Е нищо, тази пролет няма да ни е последна.
Очите ми ще цъфнат, ръцете ми ще листят
а в костите ми ще поникнат дървеса...
И само Пролетта ще се усмихва,

на мойта смърт и вечна САМОТА

ЧУВСТВА

Тънко нарязани
финно завързани
са моите чувства

Весело сплетени
тихо прошепнати
смях и надежда

все се надявам
двамата, в щастие
си пожелавам

Мина ми мъката,
боря се, искам те,
и се надявам...